Психологията в помощ на разкриване на престъпления
Психологията в помощ на разкриване на престъпленията
Институтът по психология – МВР осъществява професионално сътрудничество с различни полицейски структури в системата на МВР, които са специализирани в разкриването на престъпления, както и с органите на съдебната власт. Тази дейност се извършва от специализирано експертно звено и включва:
• Полифизиографски (полиграфски, детектор на лъжата) изследвания на заподозрени лица и очевидци;
• съдебно-психологични експертизи, възложени от органите на съдебното и досъдебното производство по реда на НПК.
ПОЛИФИЗИОГРАФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Полиграфът е апарат, чрез който се отчитат прецизно промените в някои физиологични параметри на изследваното лице. Тези параметри са следните:
• промяна на дихателните движения;
• промяна в кожно-галваничното съпротивление;
• промяна в кръвното налягане и пулса.
Полифизиографските изследвания се извършват по заявка на полицейските структури в МВР, а също и чрез надлежен акт на орган на съдебната власт за възлагане на съдебно-психологична експертиза.
Изискванията към заявката са да бъде достатъчно изчерпателна и аргументирана, което гарантира и получаването на резултати със значителна степен на достоверност. Цел на полиграфското изследване е проверка на истинността на твърденията на дадено лице. Към момента на изследването здравословното състояние на лицето трябва да позволява провеждането на тестовете. Процедурата на полиграфското изследване се състои от следните последователни стъпки:
1. Предтестово интервю
По време на предтестовото интервю се дават подробни инструкции за отделните елементи на изследването като се търси потвърждение, че изследваното лице ги е разбрало правилно. В тази фаза на изследването се представя полиграфът и начинът, по който той работи. Тук се изслушват твърденията на лицето по повод изследвания проблем, разглеждат се и се уточняват въпросите, на които изследваното лице ще отговаря по време на т.нар. инструментална част.
2. Инструментална част
Инструменталната част на изследването се извършва като се прикрепват сензорните компоненти към гръдния кош, върховете на пръстите и ръката на изследваното лице. Задават се обсъдените и уточнени въпроси, на които изследваното лице отговоря с “Да” или “Не”, като едновременно с това се измерват неговите физиологични реакции.
3. Следтестово интервю
След приключване на инструменталната част и оценяването на резултатите, те се съобщават на изследваното лице и се коментират с него.
ПСИХОЛОГИЧНО ПРОФИЛИРАНЕ
Психологичното профилиране е един от модерните и успешни методи за подпомагане на криминалното разследване, който се използва ефективно в много държави, включително и България. То е една сравнително нова практика, разработена през 70-те години на миналия век във ФБР. Профилирането традиционно се използва при разследването на тежки престъпления срещу личността като: убийство, сексуално насилие, грабеж. Особено значима е ролята на този метод в случаи, когато има сериозни данни, че става въпрос за серийно престъпление. Психологичният профил помага за:
• стесняване на кръга на заподозрените лица;
• прогнозиране на бъдещите действия на извършителя, потенциалните жертви, както и на мястото на извършване на престъплението.
Профилирането може да се използва и за избирането и усъвършенстването на техники на провеждане на разпит на заподозрените лица и свидетелите от страна на разследващите органи.
Как се изготвя психологичният профил?
Психологичният профил на практика представлява оценка на личността на евентуалния извършител. Тя съдържа информация, свързана със социалните и психологичните характеристики на извършителя, като например: раса, пол, възраст, професионална заетост, религиозна принадлежност, семейно положение и образование.
Основните източници на информация, които ползва психологът при изготвяне на профила, са:
• веществените доказателства;
• сцената на местопрестъплението;
• изборът на жертвата;
• начинът на извършване на престъплението.
Психологичният анализ, на базата на който се изготвя профилът, включва отговора на няколко основни въпроса:
• "Какво и как е извършено?"
• "Защо точно по такъв начин е извършено?"
• "Какъв тип личност би могъл да извърши точно това престъпление?"
Отговорът на първия въпрос представлява всъщност поведенчески анализ на действията на извършителя, отговорът на втория въпрос дава информация за мотива (мотивите) на престъплението, отговорът на третия въпрос систематизира психологичните характеристики и особеностите на личността на престъпника.
Каква информация съдържа психологичният профил?
Обикновено типичният профил включва такива параметри на функциониране на личността, като:
1. Демографски данни (раса, възраст, семейно положение, социално-икономически статус, професионална квалификация);
2. Образователен и интелектуален статус ;
3. Предишни арести и наличието на криминално минало;
4. Семейство и семейни взаимоотношения;
5. Социални интереси и навици;
6. Личностни характеристики и възможни психични отклонения;
7. Препоръки за провеждането на разпит на евентуалните заподозрени.
Процесът на изготвяне на психологичния профил е една сложна аналитична дейност, която включва няколко основни стъпки:
1. Оценка на престъпния акт;
2. Анализ на местопрестъплението;
3. Анализ на жертвата/жертвите;
4. Анализ на цялата информация от първите полицейски доклади;
5. Анализ на съдебно-медицинските експертизи;
6. Разработване на профил, съдържащ специфичните психологични характеристики на извършителя;
7. Изготвяне на препоръки за разследването, базирани на разработения профил.
Психологичното профилиране идентифицира важни личностни и поведенчески характеристики на извършителя на престъплението, които се извеждат чрез анализ на извършеното конкретно престъпно деяние, и в този смисъл играе важна роля в процеса на разследване на тежки и серийни престъпления, а неговото интегриране в полицейската практика повишава ефективността на полицейските действия.
Обновено на 14 Юни 2007 г.
|