Навигация

Методи за психологично оценяване

Методи за психологично оценяване

      Общи положения
     
Индивидуалните психодиагностични изследвания, провеждани в ИП-МВР, се основават на принципа за синтезиране на информация от различни източници. Използват се биографични данни, служебни оценки, тестови резултати, данни и наблюдения от проведени интервюта с кандидати за работа и държавни служители в МВР. Чрез извършваната крос-валидизация на информацията се цели да се преодолеят специфичните ограничения, характерни за всеки един от отделните диагностични методи и да се осигури по-висока надеждност и валидност на крайните решения.
      При осъществяване на индивидуално-психологическите изследвания Институтът по психология се придържа към правилата за използване на психологическите тестове, разработени от Международния тестов комитет и към най-добрите практики в това отношение, прилагани в страните от ЕС. Благодарение на своя научен капацитет и натрупан дългогодишен практически опит ИП-МВР бе ценен партньор на Дирекция “Човешки ресурси”-МВР при реализацията на финансирани по програма “ФАР” проекти BG01/IB/JH/01/ и BG02/IB/JH/07 и по този начин взе активно участие в процеса на усъвършенстване на системата за управление на човешките ресурси в МВР.


      Процесът на психологично оценяване в ИП-МВР
     
Психологическото оценяване в  Института по психология – МВР се ръководи от два основни принципа:
      1. Конкуренция между кандидатите на базата на притежаваните от тях професионално-значими качества;
      2. Равенство на шансовете на българските граждани за постъпване на държавна служба в МВР. 
      Независимо от това колко различни могат да изглеждат конкретните селективни процедури, използвани от фирми и организации, те винаги се основават на една и съща логика – с тях се цели, посредством някаква форма на проба, ограничена във времето, да се предскаже бъдещото функциониране или бъдещата професионална успешност на дадения индивид. Качеството на системите за професионален подбор се определя на първо място от точността на изготвяните чрез тях прогнози, а те от своя страна зависят от изведените критерии за професионален подбор и от надеждността и валидността на използваните методи за оценяване. Институтът по психология – МВР обръща еднакво внимание и на двете условия, като полага непрекъснати усилия както за прецизиране и осъвременяване на използваните критерии за подбор, така и за усъвършенстване на прилаганите средства за оценяване.   
      Процесът на психологично изследване на кандидати за работа в МВР се извършва на базата на критерии, изведени чрез емпирични анализи на професионалните дейности.
 
      Анализ на дейността
      Чрез анализа на дейността се определят функционалните задължения и отговорности на конкретното работно място, базисните първоначални изисквания за заемането на длъжността, критериите за първоначален подбор, стандартите за оценка на индивидуалното изпълнение, моделите за професионално развитие, нуждата от професионално обучение и др. Анализът на професионалната дейност представлява процедура, обединяваща разнообразни методи за събиране на информация – анкети, въпросници, интервюта, фокус-групи, наблюдение на дейността и др. Изборът на конкретен метод или методи за събиране на информация се определя от спецификата на самата позиция. Най-често използваните средства са наблюдението на дейността и интервютата с експерти, но ако позиция е доста “популярна” в дадената организация и на нея работят множество служители, вместо индивидуални интервюта с експерти могат да се организират фокус-групи, а резултатите от дискусиите да бъдат генерализирани впоследствие чрез анкети с участието на десетки или дори стотици служители, работещи на анализираната позиция или имащи някаква връзка с нея – ръководители, клиенти, партньори и т.н.
      Крайният продукт от анализа на дейността, който по-нататък се използва в професионалния подбор, са самите критерии за подбор. Те трябва да бъдат ясни, разбираеми, логични, да са свързани с реално извършваната дейност и да са посочвани като значими с консенсус от експертите в дейността.  

 

 

Обновено на 14 Юни 2007 г.